Психология за деца

 

 

ДЕТСКА МИСЪЛ 1

(за 3-5 годишни деца)

Група до 10 деца

Защо да се работи с толкова малки деца?

Децата на тази възраст активно се учат, ежедневно се стремят да научат нещо ново, след което да утвърдят узнатото – чрез разговор и игра да го превърнат в момент от своя нарастващ опит. Затова идеята на този курс е: а) да се използва естествената детска любознателност и нейната енергичност; б) с помощта на въпроси, отговори и игра тяхното внимание да се насочва и задържа върху нещо определено, за да може в) да получат съдействие и да напреднат в усилието си да обособяват, разграничават, разпознават и описват различни неща.

Конкретната работа се формира около три въпроса:

  1. Какво е това?
  2. Как изглежда това?
  3. Какво разбираме?

Какво е това? Тук идеята е детското съзнание да остане по-дълго от обичайното върху една тема, един предмет, с което се постига: а) постепенно нарастване на концентрация на вниманието и б) опитност по разграничаване на този предмет от други, които са близки или обратни на него.

Пример: Кой човек е градинар? Какво прави този човек? Това е професия, следователно има и други професии. Във всяка професия човек прави нещо, което го отличава от другите.

Как изглежда това? Това е опит да се изброяват дейности, черти или да се прави описание. По тези описания ние можем да разпознаваме кое какво е.

Пример: градинарят засажда растения, полива ги, грижи се те да израстват, премахва онова, което пречи и др.

Какво разбираме? Тук става дума за връзката, която детето може да направи между определеното нещо и хората; че нещо е създадено за добро; хората го използват, то им помага; намират го за красиво, пазят го и т.н.

Пример: благодарение на градинарството има плодни дървета, които дават полезна храна; пречистват въздуха; пазим дърветата; виждаме красиви паркове и градини …

Начин на работа с децата

Работата протича в диалогична форма: а) водещият задава въпроси към децата; въпросите са насочващи, подсещащи; всяко дете се изчаква да направи предположение; б) отговарят всички деца, като в) всяко дете може да влезе във връзка с отговора на друго дете, да допълни или да изрази нещо различно; г) децата сами обобщават полученото разбиране – как да знаем за нещо; д) могат да предложат тема за следващия път и е желателно да я предложат сами – така разбираме какво ги озадачава и вълнува; д) след разговора децата правят рисунка по темата и й дадат заглавие; е) рисунките се показват, разменят се, дават се идеи на кого да се подарят, останалите се запазват в архив – всичко това се случва по тяхна преценка.

Време

Времето за разговор, за въпроси и отговори е 30 минути, а за рисунка и показване 20-30 минути. Общо: между 50 и 60 минути.

Смисъл на работата

  1. Децата започват най-ранното формиране на мисленето си – образуват отношение, съставят изречения; и то без никакво опасение за грешка – биват насочвани с нови въпроси и са непрекъснато насърчавани да продължат да търсят и дават отговори.
  2. Постепенно навлизат в усещнето, че имат свое отношение към нещата от света и имат право да го изразяват.
  3. Учат се да наблюдават, да се вглеждат и описват.
  4. Работа с паметта – припомняне на нещо, което е видяно или забелязано.
  5. Провокира се въображението – как нещо може да изглежда и да бъде по-добро.
  6. Създава се усет за колективност – взаимно изчакване, допълване, изразяване на различие; особено важно е как се възприемат различията – те не се казват, за да нараняват, а защото се търси нещо по-точно, по-красиво или по-добро.

ДЕТСКА МИСЪЛ 2

(за деца между 6 и 9 годишна възраст)

Група до 10 деца

Идеята на това занимание е формираното до момента мислене да започне да се насочва към причинността. Мисленето да започне да излиза от случайността на предположенията и постепенно да навлезе в света на причината – на нейното търсене и откриване.

Целта е детското мислене да се раздвижи, да премести своята досегашна граница в посока към причинността. Защо е важна причината? Намирането на причините започва да разкрива пред децата взаимната връзка между нещата, как нещо е причина за друго нещо, как нещо може да се избегне или да се направи по-добро. В морален аспект тези въпроси са свързани с развитието на съвестта и с отговорността за нашите действия. Затова се оформят три тематични итвъпроси:

  1. Каква е причината за нещо?
  2. Колко и какви следствия може да породи причината?
  3. Какво можем да направим, ако не ни харесват следствията, ако искаме да ги подобрим или да създадем съвсем нови?

Каква е причината за нещо? Идеята за този въпрос е детското съзнание да се приближи към неоходимостта и към зависимостта между нещата: нещата и състоянията, които наблюдаваме, са породени от една (или повече) причина: а) създава се умение да търсят причината за нещо, да се задълбочават и изследват; б) наблюдават, предполагат и обмислят как точно причината причинява и създава следствие.

Пример: Защо един човек мълчи? Предполагат се причини, като се създават ситуации за възможното мълчание. Избира се една ситуация и се описва връзката между причината и мълчанието.

Колко и какви следствия може да породи причината? Това е опит да предположат как  действа причината, възможен ли е друг резултат. В известен смисъл това е мислене на превенцията – благодарение на симптомите, че една причина действа, ние можем да решим да отстраним причината или да я подпомогнем.

Пример: съобразно избраната ситуация можем да посочим защо един човек започва да мълчи; друг човек ще замълчи ли, ако има същата причина; какво се променя в човека, че той да стигне до мълчанието, не може или не иска да говори.

Какво можем да направим, ако не ни харесват следствията или искаме да ги подобрим или да получим съвсем новизи?

Този въпрос е резултативен, той идва накрая на проведения разговор. Неговите отговори почиват върху прояснената и разбрана връзка между причината и следствието. В зависимост от избраната ситуация детето може да препоръча или предположи промяна в причината или в нейното разбиране.

Сравняват се ситуации – по еднаквост, сходство или противоположност.

Пример: ако причината за мълчанието е благородна, то преценката е една; ако причината е болка и страдание, то изводите са други; ако причината е страх или искрено неможене, то изводите са трети и т.н. Как да разпознаваме различните мълчания?

Начин на работа с децата

Начинът е провеждане на диалог. Водещият отговаря за целостта на разговора, като е най-активен във въпросите: а) задават се въпроси по изброяване на различни ситуации и по общо съгласие се избира една от тях; б) спрямо нея всяко дете прави предположение за причина; в) взема се решение коя от причините е най-основателна и се приема за обща; г) изследват и се описват начините, по които причината действа и можем да я разпознаваме; д) предлагат се изменения или не; е) всяко дете в момента или вкъщи изработва по своя преценка план за изменението на причината; възможно е и обратното – да се развие идея как да постигнем желан резултат; ж) в зависимост от времето, това се разглежда веднага или на следващата среща; з) децата сами да предлагат тема за следващото занятие и казват защо тази тема.

Време

За всеки от въпросите времето може да варира между 20 и 30 минути. В останалото време децата размишляват върху желаните от тях промени.

Смисъл на работата

  1. Децата се учат на причинност.
  2. В общообразователен план това е универсално дисциплиниране на мисленето. Подпомага заниманията по естествени науки, където причинно-следствената връзка е фундаментална.
  3. В етически план те се ориентират към отговорност..
  4. Постепенно укрепва индивидуалната увереност на всяко дете да предполага, да аргументира становище. Подпомага се личностното начало.
  5. Децата се учат се на наблюдателност и концентрация –  вглеждане в определено нещо, за да може то да бъде разбрано.
  6. Провокира се въображението – как нещо може да стане по-добро.
  7. Създава се усет за колективност – взаимно изчакване, допълване, изразяване на различия, приемане на най-дорото предложение.