Повече за Деня на народните будители

Сред най-тачените български празници е именно Денят на народните будутели. Но едва ли знаете от къде тръгва традицията на неговото честване. Първото отбелязване на  Деня на Народните будители е през 1922 година. Тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет датата 1 ноември – Ден на покровителя на България св.Иван Рилски да бъде и ден за отбелязване на делото на будителите. Конкретният повод е писмо, което министъра получава от един обикновен селянин. В него се казва, че трябва да се отдава почит на “големите българи” – Левски, Ботев, Каравелов… “Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва…”

Самият Стоян Омарчевски спокойно може да се нареди до просветителите на България. По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светлиобрази към народни и културни идеали.“

 За три години (от 1920 до 1923) той съумява, също така, да въведе задължителното основно образование, строи 1115 училища с малките селища и освобождава от данъчно облагане детската литература. По негов законопроект се поставят бюст-паметници на велики българи в Борисовата градина.

Бъдете будни! Бъдете родолюбиви именно в този прекрасен ден, посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тези достойни личности  са именно: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.