“Зелено лято за приключенци”, седмица трета
С юнския ароматен полъх най-после дойде и седмицата с Майкъл. А колко я чаках!…
Майкъл е куче-водач, специално обучен за работа с деца. Като всеки голдън ретривър, той е весел, енергичен, винаги готов за игра, но и търпелив с децата.
Майкъл обича водата.
Понеделник….
Ето ни на Еко-пътека Бистрица-Железница. Тичаме весело по поляните, прескачаме малки поточета и топим крачетата си в тях.
Приготвили сме топки за безкрайни игри, а Майкъл е така щастлив…. Знаем, че кучетата обожават да играят с топка. Всъщност, днес всеки от нас ще разкаже какво знае за кучетата и породите им, дори ще присъстваме на кучешка тренировка!
И ето, денят почти се изтърколи, а ние по традиция сме насядали заедно и развълнувано обсъждаме преживяното.
До утре!
******************************************
Вече е вторник…..
Нямам търпение да видя Клисурския манастир в Банкя. Манастирите са толкова красиви, одухотворени и спокойни.
Разхождаме се по тихите алеи на манастира, чуваме птичките, които пеят толкова различно и толкова омайващо!
Събираме различни неща от природата – камъчета, малки кори от дърветата, листа, клечки, мъх… Нямам търпение да хапнем на поляната и да открием нашата малка работилница за макети на различни породи кучета. Все пак, това е седмицата на Майкъл и макар днес да го няма с нас, той пак е тук – ето го, на моята малка плочка. Липсваш ни, Майкъл! Но утре ще те видим пак 🙂
******************************************
Сряда!
Отново в планината! Лозенска планина. Днес програмата ни е богата и наситена с толкова различни емоции!
Заедно подготвяме лагерния огън, на който по-късно ще приготвим здравословна храна от природата. Всички искат да участват, толкова е интересно! Слушаме внимателно напътствията, за да сме сигурни, че няма да се случи нещо опасно. Трябва да сме внимателни с огъня, нали?
Толкова сме развълнувани като виждаме рекичката! Ех, какви игри ще паднат тук…. А във водата е пълно с толкова живот! Миниатюрен живот, за който често не подозираме, че съществува.
Сладко уморени и мокри, но с толкова свободни сърца се скупчваме под едно дърво наблизо. Дори и децата понякога се уморяват. Майкъл се е сгушил между нас, чувства се сигурен и щастлив.
Чака ни разходка до Крепост Урвич и манастир св. Никола. Още две места, пълни с толкова история и родолюбие. В такива моменти човек се чувства искрено горд, че е българин. Стоим, вперили очи в древността и благоговеем.
След миг обаче отново се досещаме, че сме деца и хукваме навън за весела игра с Майкъл 🙂
Изобщо не ни се тръгва…. Как ли ще заспим, за да дочакаме утрешния ден?
