Най-красивото сърце

Честит Св.Валентин, скъпи деца, колеги и приятели! Пожелаваме ви да сте вечно влюбени! Подаряваме ви една красива притча за най-красивото сърце! Ние от Медиа Витоша

Веднъж един млад човек се изправил в средата на многолюден площад и обявил пред всички, че има най-красивото сърце в цялата долина. Тълпата се събрала около него и всички се възхищавали на съвършеното му сърце. Нямало нито една драскотина или белег по него. Да, те всички се съгласили, че това е най-красивото сърце, което някога са виждали. Младият мъж още повече се възгордял и още по-силно разгласил за своето красиво сърце.

Изненадващо пред събралото се множество излязъл един старец и казал:

–         Твоето сърце не е и наполовина хубаво, колкото моето.

Всички погледнали към сърцето на стареца. То туптяло силно, но било изпълнено с драскотини и кръпки. На някои места дори имало дълбоки дупки, където липсвали цели парчета от сърцето.

–         Как можеш да кажеш, че сърцето ти е по-красиво? – учудили се хората.

Младият мъж погледнал сърцето на стареца и започнал да се смее.

–         Ти сигурно се шегуваш! – възкликнал той. – В сравнение с моето сърце, което е съвършено, твоето е една мешаница от кръпки и драскотини.

–         Да – казал старецът, – твоето сърце изглежда съвършено, но аз никога не бих го разменил за моето. Погледни, всеки белег представлява човек, на когото съм давал любов. Аз откъсвах част от сърцето си и го давах на различни хора и често те ми връщаха част от тяхното сърце. Но понеже тези парчета никога не съвпадаха с късчето сърце, което аз съм им дал, те изглеждат като кръпки, за което съм благодарен, защото ми напомнят за любовта, която взаимно сме споделили един с друг. Понякога съм давал парче от сърцето си, но другият не ми е връщал нищо в замяна, това са празните места – да дадеш любов, е да поемеш риск. Макар че тези празни места са болезнени и стоят отворени, те ми напомнят за любовта, която съм таил за тези хора. И се надявам някой ден да получа отплата. Така че сега виждаш ли каква е истинската красота?

Младият мъж стоеше неподвижно, а сълзите капеха от очите му. Той отишъл при стареца, докоснал съвършеното си сърце, откъснал парче от него и с треперещи ръце го предложил на стареца. Възрастният мъж приел предложението и поставил парчето в сърцето си. После взел част от своето вехто сърце и го поставил на празното място в сърцето на младия мъж. То вече не изглеждало толкова съвършено, но било много по-красиво от преди.