Различен ли да е подходът към момичетата и момчетата в семейството?

Фамилният консултант Милена Каменова на среща за родителив ИКЕА. За развитието на всяко дете, независимо дали е момиче или момче, най-важното е да следва себе си. А ние, възрастните ще постъпим най-добре, ако подкрепяме неговата индивидуалност. Важно е, разбира се, детето да се идентифицира с пола, с който се е родило и да развие отношение и приемане към своя биологичен пол. Това е процес, който в повечето случаи се случва много естествено, ако детето живее в нормална среда и общува както с мъже, така и с жени. По-важният въпрос е дали да се опитваме ние да насочваме изборите на детето и да го тласкаме на всяка цена към определено поведение и външен вид? Отговорът е не. На първо място трябва да помним, че всеки човек има право да избере какъв да бъде, има право да знае кое е най-доброто за него и най-важното – има право да опитва, да греши и да избира.

Човекът е единство от много качества. Едни от тях по стечение на обстоятелствата наричаме женски, други мъжки. Но те всъщност на първо място са човешки. Съвремието вече изисква човекът да е все по-цялостна личност, т.е. да развива както своите женски, така и своите мъжки черти, независимо от това кой пол се е родил. И това води до по-голяма вътрешна хармония. В днешно време все повече мъже стават учители, медицински сестри, социални работници, фризьори, готвачи и се справят много добре. Това означава, че съвременният мъж естествено развива женската част от себе си – своята грижовност, интуиция, творчество, приемане, толерантност. Жената от своя страна вече отдавна не е само майка, която закриля –  тя е много по-амбициозна, бореща се, агресивна, отстояваща себе си. Всичко това са качества, които ние като мултифункционални модерни хора, е добре да притежаваме, за да се чувстваме в хармония със себе си и света.

 Разбира се от родителите не се очаква да оставят детето да се шляе и да се губи в объркване. Ролята им е изключително важна. Те са примера за детето и хората, които му откриват света. Всеки е забелязал, че най-добрият начин да научим един човек на нещо и то да стане част от него е чрез собствения пример. Ако го принудим, вероятността да го направи е голяма, но да види смисъл в него – много малка. И тъй като ние искаме да възпитаваме хора, които са съзнателни и правят независими избори, важно е да даваме пример на детето с действията си, но без да очакваме, че то ще върви винаги по нашия път. Ако имаме такива очаквания, първо може и да останем разочаровани и второ – вероятността детето ни да израстне несвободно е много голяма. Влиянието на очакванията на вързастните върху напрежението около развитието на детето е огромно.

Като казвам, че родителят е човекът, който открива света на детето, имам предвид, че това, което ние покажем на детето в първите години, това е хоризонтът за него. Колкото повече преживявания, среди, хора, природа, пространства вижда детето, толкова по-голям избор ще има какво да развие у себе си и толкова по-големи възможности ще има да изгради информирано отношение към живота. Затова нека посещава заедно с родителите различни курсове, музеи, градини,градове, концерти, нека да чуе, да види, да докосне, да помирише. Нека сме до него докато избира какъв човек да бъде, да му обясним кое какво е и да му дадем любов и увереност, за да постъпи правилно.

 

Вярвам, че всеки, който чете този текст, иска по-добър живот за децата си. Сигурна съм, че всеки родител често си задава въпроса „как да бъда по-добър родител”. Това е много хубаво. Но истината е, че човек няма как да бъде просто по-добър родител. Той може да бъде най-добър родител единствено за своето дете. На земята има толкова видове деца колкото различни днк съществуват.  На въпроса как да бъдете по-добър родител може да отговори само един човек – вашето дете. Затова вместо да се опитваме непременно да възпитаме детето си според стереотипите за  момиче или момче, много по-важно е да бъдем осъзнати родители.

А осъзнатостта означава преди да поискаме нещо от детето си, да си отговорим на въпроса: Защо правя това? За да помогна на детето си да бъде по-успешно и щастливо или за да задоволя своя нужда (напр. да  съм по-малко тревожен/на, да контролирам положението и т.н). Ако целта ни е да направим детето по-здраво и щастливо, то тогава вместо да го напътстваме на всяка негова крачка, по-скоро нека се опитаме да го придружим. Всеки ден можем да отделяме специално време, в което да даваме на детето то да ни води. Нека то избира дрешките си, нека избира парка, в който иска да отиде, нека избира цветовете, с които да рисува. Ние само го подкрепяме, насърчаваме го и му задаваме въпроси, слушаме го с търпение. Това ще изгради у него изключително важно качество – вярата в себе си и собствената преценка. Нека му създадем специално време и сигурна среда, в която може спонтанно да изразява своята индивидуалност. По този начин детето изгражда спокойствие и увереност. За да повярва в себе си, първо някой трябва да повярва в него. Затова е изключително важно да не губим любопитството си към детето и да помним, че колкото и да е малко, няма как да знаем повече за детето от самото него.

За да даваме свобода на детето, не трябва да забравяме и за границите. В ежедневието границите трябва да са много ясни и да се спазват, но това не означава, че детето трябва да бъде лишавано от своята свобода. Границите, които му поставяме, трябва да бъдат отново осъзнати от нас като нещо, което ще помогне на детето, а не като средство да запазим своето спокойствие на всяка цена.

В обобщение, от всички сфери на развитие на човека (интелект, комуникация, емоции), най-важното за едно дете е да съумее да развие емоционален баланс и вътрешна увереност. Това най-вече е от което зависи неговата успешност и удовлетвореност от живота в бъдеще. Не толкова от шестиците в училище, не толкова от медалите на конкурсите, не толкова от мнението на авторитетите, не дори от мнението на родителите му. А от неговото вътрешно спокойствие, че има свободата да бъде такова каквото иска. Момиче, което не облича рокли,  момче, което играе с кукли…

И много ми се иска да отговоря на един важен родителски въпрос – какво трябва да направи вашето дете, за да бъде уникално и специално?

 Абсолютно нищо.